По пътя си помита всичко
северният вятър - мойта воля.
Зоркият ми поглед ме насочва,
краката ми към теб ме водят, обич моя.
По пътя си потъпквам и премазвам
следите на несправедливостта -
не може да ме нарани кошмарът,
нито сивата тъга.
През лабиринта гордо крача,
не зная накъде вървя,
но не спирам, смело стъпвам в здрача
и тихичко на глас редя: ...