В снега вървя
а той хрипти
с мен ли иска
да говори
висулките от лед
в сълзи
слънцето с лъчи
това ли стори.
Зимата ги гледа
в самота
няма сили
да им прати хали
а бяха дни
и времена
Царица бе
но вече се забрави.
Идва Пролет
трябва да се радвам
мартеници трепкат
мънички сърца
но тез кристални капки
мигом си представям
сезоните се сменят
но защо с тъга?
Март, 2018
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.