Сезони
Ако събера всички сезони
и се поспра някъде в края-
да погледна! Всички са мои
и всеки ден съм ги живяла.
Всеки ден, минутите, години-
в изгревите, будила съм вяра,
преди цялото ми време да отмине-
надеждата ми, да остава цяла!
Едни изпях, други - поизплаках...
Той, животът всичко ми дари!
И сили, да продължа нататък,
и много обич в себе си открих.
Залезите, гледаха на запад -
тъжни като птици, без гнездо
в очакване да се случи някак-
да се сгреят под сродното крило.
Не примиримо времето отмина,
сезоните се сбраха във едно.
Пеят песен на детето в мене -
То, се научи да е песен, и само!
© Елеонора Крушева All rights reserved.
Поздравления!