Има много бездомни любови -
невъзможни за миг и нечути,
и от поглед родени – свръхнови,
в необята от чувствени скути...
Недокоснати с порива устни
и тела от копнеж полудели,
уловени в сърца земетръси
и затоплени с мисли постели...
Има длани, несплетени още,
и очи със сълзи – диаманти,
украсили безсънните нощи
на души във копринени мантии...
Неизпитани страсти и тръпки,
и желания – в мигове галещи,
неразцъфнали розови пъпки
от лъчите на нежност изгаряща...
и красивото сбъдване вдига
на крилете си дъх - като вятър,
и в прегръдка - мечтата застига:
пролет, зима и есен, и лято...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Хубав ден!!!