Сезоните на сърцето
Нижат се годините - тече животът.
Като на кинолента избелява споменът.
А ние, пешките, играем свойте ходове
и искаме в сиво утро дъга да излезе.
Редят се сезоните - един подир друг.
И ходим по пътища - разнищваме нищото.
Остават въздишките, скрити в съзнанието.
Белеят се вишните - тече си животът, въпреки нас.
Есента пристига неусетно,
пропива се и в мислите дори.
Дъждът затри следите ни, ...