( Сърцето ми повика...)

                 11 април’10г

& Бялата бреза изстена:

                                   - Някога...

Преди.

Била съм!

Някога...

Преди...

Желала съм!

& Жената в мен  прошепна:

                                           - Любовно!

В любовна лодка съм...

Вълна в дантелен стон...

& Бялата бреза изстена:

                            - Днес стих съм само...

Стаен отломък.

Мит...

Прегърнал стенещо мълчание...

Вопъл!

Вик!

& Жената в мен  прошепна:

                               - Бедра покривам с длан...

Танцуващ плам...

Изстенващ допир - Свян...

& Бялата бреза изстена:

                           - Фигура без звук.

Естрела - тънещо в страдание лице.

Прикрило пламък...

Днес- Сфинкс с бушуващо Сърце.

& Жената в мен  прошепна:

                             - Едва прикриващ жаждата за близост

                                                                        Мъж-Храм!!!

Полюшвам тяло в танц

                              и тича люлякова страст из бедра - мокри в сласт...

& Бялата бреза изстена:

                            - Безмълвие отвън - стаило Огън вътре.

Надежда без Звезди.

Звезда без Лик...

Издишал вик!

Заглъхнал Миг.

Нежност, дишаща в сатен и стих...

КЛИК!

~*~ & ~*~

Брезата с листи зашептя...

Жената зашумя...

В Ръцете-Храм извайвам нас - една плуваща Вселена...

Любовна ладия...

Гора...

И Езеро Мираж...

Сфинкс...

Естрела...

АЗ!...

И ТЯ!

Гола фигура - контраст...

Желания стаени...

Бряст...

Издишане...

Вълна от Страст...

Люляк-Сняг...

Оргазъм плавен...

Лодка...

Мирис...

Торс...

Изгубен поглед...

Жената бяла...

Влюбена Бреза...

Хххаааххх!

Лице - Контраст

На Огъня във Нея...

Вълна - Дантела...

Гея!

Стенеща Естрела...

увила длани-Храм

около стеблото ми -

една Бреза със Лик скован...

И Ромол!

ПРИКАЗЕН!

ЛЮБОВЕН!

(...нишка от Тъга и лист отронен... утихнал там... на каменна Ръка)

~*~ & ~*~

Л-Е

http://www.vbox7.com/play:4f3965ef