Хладният вятър разпилява всичко -
чувства, мечти...
Оставя след себе си едно черно нищо -
празни лъчи...
След него дъжд, затъкан в облаци сиви -
сред мъгла и свян...
В тежки капки моите чувства фалшиви -
цял живот пропилян...
Умират две паднали златни листа -
аз и ти...
Последна отива си пак есента -
и боли, боли... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up