Хладният вятър разпилява всичко - чувства, мечти... Оставя след себе си едно черно нищо - празни лъчи... След него дъжд, затъкан в облаци сиви - сред мъгла и свян... В тежки капки моите чувства фалшиви - цял живот пропилян... Умират две паднали златни листа - аз и ти... Последна отива си пак есента - и боли, боли... Зад хълма слънцето тъжно залязва - чувствата бавно умират... Твойто сърце как ме мрази показва - и във вечност дъхът ми спира... Крещи ли, крещи моята болна душа - прегръдка иска от теб... От мъка и сълзи в една сива дъга - чернее сгрешилото сърце... Пеперуди прелитат и пърхат с крила - отиде си слънцето вече... Смрачни се красивата безкрайна синева - но грешката ми не отрече.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.