Трия злобно сълзите
Падащи в кристалната чаша
С тях отброявам си дните
Мислите са разбъркана каша
Ръката студена протягам
Отпивам малко уиски
Лед не ми е нужно да слагам
Със студа сме си близки
В тъмното до мен присяда Смъртта
Предлагам й напълнена чаша
Пие бавно, не бърза, нейна е Вечността
От такава компания не се плаша ...