Сливат се облаци, пламнали в любовния плен.
С тихи въздишки Вятърът свисти обгорен...
припява им нещо, някакъв екзотичен рефрен...
Оранжеви воали загадъчно, меко разстила Луната...
Премигващо кимат край нея с искрици звездици.
Далече в Безкрая небесен, някъде из Мъглявината...
Свръхнова танцува! Самотен валс с неоткрита Планета.
Притихнала под тях, Оранжева огнедиша Земята,
Възторжено поклащат сгърчени клони дървета...
С цигулка мъничка, горестно скърца щурче в несрета.
Изгарят светулки над него и падат с писък в тревата...
Оранжево огнена профучава из висините Комета, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up