Падна черен мрак!
Няма светло! Нито зрак!
Даже весело фенерче,
не святка в никое пенджерче*!
И в тази черна тъмнотия
от проблеми и от простотия,
внезапно нещо затрептя.
Нещо шареничко ми влезе в окото.
Май, иска да се скрие, горкото!
Жумнах и дъх затаих!
Прегърнах го и го прикрих!
Това шареничко чувство за светлина
ще опазя на всяка цена!
Ще си го храня и топля във мрака
и по-доброто време ще чакам.
Когато чернотата се изчерпи,
ще плисна светлината с пълни шепи!
Ще я залея! Ще я загася!
Ще засияе шаренко света!
__________________________________
* – пенджерче – прозорче
© Маргарита Ангелова All rights reserved.