Потърсих си егото. Бях му ядосан.
Открих го. Беше високо над мен.
Изсмя се в лицето ми. Глупак ме нарече.
Идиот. Самонадеян кретен.
Но аз не се плаша от погледи страшни.
Нито от думи гневни и зли.
Погледнах го строго и то забеляза.
Но нахално ме гледаше право в очи.
Какво си ме зяпнал, през зъби изсъска.
Решил си нещо мен да виниш?
Навирил носа си, а си с мозък на гъска.
И постоянно, ежедневно грешиш. ...