В бездумие отровата се влива,
а паяци - в душата ми плетат,
ти още си омайващо красива,
защо ли не достига този факт?
Живеем бързо, даже прекалено
и казваме си: Да, битът ни, той,
изискващ е и сякаш е простено,
трагични, като Шекспиров герой.
Но знаеш ли, че в мен ръждяса,
ключът у тебе, мила, е фалшив.
И днес ще те помоля за гримаса,
в надежда да спомня, че си ти? ...