Feb 20, 2011, 1:11 PM

Шепа чудо 

  Poetry » Other
542 0 2
Навежда той глава
и тръгва в здрача.
Разтваря нощната тъма
силуета му мрачен.
Ветрецът лек го гали,
листенцата шумят.
През тънките им пръсти
усмихнато блестят светулки,
път поели,
и звездиците безчет.
Усмихва се Луната
и златният ù диск ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??