Защо съм с теб, а всъщност съм сама?
И в миг на радост защо съм тъжна?
Защо през мъката минавам пак сама?
Защо ли всичко, свързано със тебе, е тъга?
Кога щастлива истински ще бъда?
Защо усещам, че греша, но в греха си чувствам се щастлива?
Защо не мога да се примиря с истината, че извършвам зло?
Защо невинни хора наранявам?
Защо се влюбват в мен, а аз не мога чувствата им да споделям?
Защо греха изкупвам със сълзи и мисля, че е лудост,
и след болката аз пак греша?
Дали горя във ада? ...