Шепа трохи са останали
от годините разпилени.
Господи колко са годините ?
Кой знае?Може би дните?
Много ли, малко ли?
Колкото,толкова.
Доволна е тази награда,
да се събудя в зори.
Да се усмихна на светлината,
а тя във мен да струи.
Дните броят се на пръсти,
времето бързо лети,
и отнася със себе си
сълзи ,стаените горести.
Мъка и срам ще си тръгнат,
рана и болка не ще останат.
От трохите във шепите
само усмивка на устните.
Само с усмивката на лицето
ще си тръгнем към светлината.
Господи ,колко е истинска
твоята Божия отплата.
А на приятел не стигнат ли
трохите останали в шепите,
дай му Боже от моите
в мир за да бъде със себе си.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
А ти писателче си искрен с 4-ката.
А аз ценя истината!