Шепне тишината
Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи
песните галят нежно, но вече изпяти.
Самотна луната изгубила звездите
очите без радост, тъжно леят сълзите.
В мрака изнизва се полека младостта
останала без вяра и без радостта.
Нощта в своята тишина шепти
сърцето не спи, но обича и тупти.
Вятърът сам си духа и танцува, ...