Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
Sep 26, 2017, 12:07 AM  

Шепот 

  Poetry » Love
556 3 16

                 Мълчи над нас едно небе,

                 до бряг скалист море реве.

                 Нощта трепти, валят звезди,

                 а аз шептя на две очи.

 

                 На тях дори без глас мълвя,

                 един живот – една мечта.

                 Във две слънца така горя,

                 за мен са те сега съдба.

 

                 Шептя смълчан и твойта длан

                 държа.Край нас – море,вълнѝ.

                 А аз пленен и сам във дан

                 на две слънца, на две очи.

© Хари Спасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,Албена,Василка и Райна!!!
  • Много хубаво!
  • Страхотно!
  • Морска романтика... Хареса ми, Хари! Поздравявам те!
  • Благодаря,Люси,Силвия,Меги и Пепи!!!
  • Красиво ми е, нежно!
  • Благодаря за съветите и редакцията,Майсторе!!!Голям зор е този ямб!!!Приятен ден ти желая!!!
  • Предлагам:
    Шептя смълчан и твойта длан
    държа. Край нас – море, вълнѝ.
    А аз пленен...
  • На мен ми звучи мистично, като някакво заклинание. Без да споря със специалистите, личното ми усещане към произведението е позитивно.
  • Съгласна за членуването с Мастера. Хари, ще рискувам да споделя, че звучи толкова накъсано, насечено сякаш е на развален български. Откровено.
  • Липсата на членуване, произтичащо от строгото следване на ямба, малко ощетява логиката. Би трябвало лир. герой да познава собствения си живот и дланта, която държи в ръцете си.
    Ако има повече от един живот, вече е друго.
  • Хубаво е, Хари!
  • Изненадваш, Хари! Специални поздрави!
  • Все още мисля, че трябва да има дълго тире, което да съдържа в себе си липсващия глагол. "...край нас – вълнѝ, море..."
    Щом искаш, нека е така.
  • Пренесе ме в твоя свят и ме изпълни с ритъм и нежна красота...
  • Така звучи 100%-овият ямб без нито една стъпка пирихий.
Random works
: ??:??