Mar 22, 2018, 3:48 PM

Шепот 

  Poetry
394 3 3

Сняг кротичко вали.

Тиха мисъл в мен шепти.

Студено ли е или не,

навън ме чака звездното небе.

 

В нощни дебри да се скрия,

от студен ручей аз да пия.

С звяр в душата да разкрия

една любов, която да затрия.

 

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колко объркан понякога умът е, но мисълта за смърт е смъртната заблуда, която душите ни терзае. И защо е всичко туй? Измамни са тез усещания и когато ги отхвърлим - нищо никъде тъй лесно не "умира", а само плод е на мисълта човешка.
  • Както в повечето случаи - тръгвам да пиша за едно и пак завършвам с нещо умиращо. Ха-ха
  • Финалът е един път! Браво!
Random works
: ??:??