Днес на свечерение те чувам,
отново викащ "зов" за помощ.
Името ми хвърляш като
камък тежък в локва.
Щом водата се разплиска,
отражението ти от нея се издига.
Ръка протяга да ме стигне,
побеляла, чак прозира.
Сълзица рони ми се от окото,
веднъж видяла те такъв.
Паяците органите ми превземат,
тънки нишки между тях плетат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up