Шепот

Jan 26, 2025, 5:25 PM

Poetry » Phylosophy

104 0 0

Някак въздухът говори,
клони и листа шептят,
а роса блести и рони
думи, без да се мълвят.
Някъде бучи морето,
вятърът пищи в косите,
облаци изскачат от небето,
а покой издишат дълбините.
Чувам собственото си сърце,
чувам времето свисти,
пада в двете ми ръце
цялата вселена, не тежи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Шепот

Want to read more?

Random works