Тъй дълго чаках те и времето си
преживях без тебе.
Затова сега, като струна нежна,
аз потрепвам, едничкия китарен
звън да не заглъхне.
В сърцето си всеки звук събирам.
Да мога идващият миг на самота,
потънала в диханната прегръдка,
една симфония за нежност да изслушам.
И шепота на тази нежност без думи да ми пее.
И пролет разцъфтяла в люляково
клонче за поздрав да люлее.Тогава, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up