Шепот от отвъдното
Ще падна във низкото и това е...
Колко ли още ще пеят след мене?
Колко ли пъти небцето ще лае -
колко пирона в сърцето ми стенат?
Бронята лъскава вече загива,
малко по малко се люспи загадъчно,
слънцето в кожата бавно изстива,
само усмивката плаче порядъчно...
Галя със устни гласа ти изпръхнало,
нося в очите си твоя стремеж,
само в душата ми пак се е мръкнало,
пари, гори ме незнаен копнеж...
Махам ти с пръсти безкръвни, изстинали...
Знаеш - затворен е пътят на връщане!!!
Там има само целувки загинали
и шепот, забравил за твоето име...
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти много, Слав!
-
Неуспорим талант, солиден стил, обаятелност, виталност. Ако разнообразиш с една идея и стихотворната стъпка в римата на цялостното ти творчество, ще надминеш себе си ( и Шекспир
) ! Поздрав най-сърдечен!!! -
радвам се
-
Колко ли пъти небцето ще лае -
колко пирона в сърцето ми стенат?
Запомнящо се!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
