Сънувах те, Татко -
грижовен и мил,
изпълнен със сила,
но в безкрая унил…
Очите ти тихи,
блестящи почти,
шептяха неволно
слова в самота…
Отекват в стените
спомени живи за
окрилени илюзии,
в пепел загубени… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up