Войник стои в тъмната гора,

проклинащ своята съдба.

Умира бавно той, самотен

потънал в неохота.           

Останал последен от своята пехота.

Рана на гръдта му огнено-червени сълзи лее,

а лицето му зловеща песен пее.

Гората - тиха и безмълвна в знак на почит,

вятърът ели прикланя.

Войник поставен в неугода...

Той се бори със човешката природа.

Човек със чест и гордост никога не би ридал,

но безумието страшно някой би ли спрял?!

И днес живеем във 21-и век, но кажете, мили братя,

как допускаме да бъдем управлявани от един човек?

Република навсякъде се пишем, а от далеч на разграбена

монархия миришем...