Не чу ли, че зова те често,
не усети ли, че става нещо?
Не разбра ли, че живееш дълго без сърце,
не погледна към протегнатите ми ръце.

У дома е тука – не разбра ли?
Огънят от тук се пали,
щастието – тука се намира,
любовта от тук извира.

Домът ти аз съм подреден,
всичките ти “вещи” са при мен -
светлината, обичта, прошката, тъгата,
вярата ти, смелостта, на живота ти искрата.

Тук са твоите криле,
тук расте и твоето дете,
тук стареят твойте майка и баща
тук е храмът ти на обичта!

Тук са и гробовете забравени,
на любими хора непрежалени.
Тук е жива твойта памет родна,
тука само е душата ти свободна.

Пътуването тук започва,
тука под краката имаш почва.
Заминаването е тръгване от мен,
и пътят за дома, завършва в мен.

Ренета Първанова