Dec 16, 2010, 2:37 PM
Шепоти
509
0
2
Шепоти
Разбирам, така е…
Не искаш никой да знае
какво се случва със теб.
Страхове, победи, омрази
стържат душата ти…
До тях питанки мъдрят
„а после”,
„докога”,
„накъде”…
По паважа на болката
нощем
разкъсваш от ярост съня.
Съвестта ти боде…
Бавно се съмва. Отчаяно.
А утрото плаче,
в порцелан от разлято кафе.
… Знам какво ще се случи…
В страхове, победи,
в дребнави омрази
ще нареждаш света,
губейки себе си.
Между другото –
погребваш и малкото
обич в душата останала,
паднал
пред егото на колене…
Разбирам… повярвай,
така е…
© Таня Хаджидимитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ето това много харесах:
По паважа на болката
нощем
разкъсваш от ярост съня.
Съвестта ти боде…
Бавно се съмва. Отчаяно.
А утрото плаче,
в порцелан от разлято кафе.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А... благодаря и за островните ухания... балсам за душата ми.