Шепотът на самотата

Mar 25, 2008, 11:08 PM

Poetry

740 0 1

Ти отново си сама,
шепнеш плачейки в нощта.
Пак по него страдаш,
пак за него си мечтаеш.
Любовта погуби те, пропадаш,
отне сърцето ти дори.
Падаш, ставаш, пак боли.
Да си влюбен страшно е, нали?
До вчера светът ти беше във краката,
днес умираш и потъваш във земята.
Мразиш съществуването си проклето!
Мислиш, че животът е суров, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Шепотът на самотата

Want to read more?

Random works