Aug 3, 2018, 12:57 AM

Шепти тишината 

  Poetry » Love
302 0 0

Шепти тишината

 

 

 

Слънцето е спряло и не грее,

една любов изпепелена немее.

Притихва природата при чувства святи,

песни галят нежно, но вече изпяти.

 

Самотна луната изгубила звездите,

очи без радост тъжно леят сълзите.

В мрака изнизва се полека младостта

останала без вяра и без радостта.

 

Нощта в своята тишина шепти,

сърцето не спи, но от обич тупти.

Вятърът сам лудее, танцува,

душата за миг любовен бленува.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??