Шест дни не спя,

шест дни те виждам пред моите очи.

Душата ми ридае, че не си до мене ти!

Какво да сторя, за да си отвориш сърцето ти.

Съдба ли е това  да не те зърна

нито през деня, нито през нощта.

Кажи ми не е ли това истинска любов

в моята душа?

Иде ми да изкрещя, но глас не ми остана,

иде ми да плача, но сълзи вече нямам.

За мене си само ти жената на моите мечти.

Казах го и пак ще кажа ОБИЧАМ ТЕ!  –

дори и да те нямам.


18.12.2004

Васил Пенков.