Шестата дупка
Замина си „Ерато”…
Дойде „Криза”.
На чаша чай седиме със жената…
Уста отварям, дума не излиза,
кат’ паяк гладен гледа ни кревата.
Възглавници, безсънно озверели-
плетат кошмари… вместо сън.
Чаршафи, сякаш спомени замрели,
убиващи, бодливи- вехнещ трън.
За моите чувства бие се перото,
кръстосало с разсъдък пистолет. ...