Кратка линия, а колко дълъг път.
Поемам я, очите ми се разширяват,
за да видят друг край мен света
и да се слее всичко в цяло!
И най-бялото от белите лица
в мозъка ми си пътува безвъзвратно.
Преживявам ден, а съм в нощта...
По дяволите... някак странно е!
Но чувам музика... и ето - аз потъвам...
Гравитацията губи се за мен.
Усмихвам се... Красиво е ...
Уж живея, а умирам бавно всеки ден... ...