На езика ми черен катран...
Повръщам себеомраза.
Един ум от демони съдран,
бродещи из тялото като зараза.
Какво ще остане - куха празнина?
Какво ще я запълни - безразличие?
Самобичуване или безцветна пустота?
Каква е разликата? Има ли значение?
Пепел е сега, където беше сърце.
Автоагресията без милост налага.
Жадната отрова е по моето небце.
Хищни зъби бледата душа разтягат. ...