Не знам дали е ужас или болка.
Не мога да опиша как се чувствам.
Сърцето ми ме пита: "Още колко
от пулса ми се ражда безразсъдство?"
Мълчи оная ябълка изгнила
и клоните ѝ шумно се люлеят.
Щом коренът е станал на бесило,
животът се отказва да живее.
А вятърът огъва часовете
и времето обръща към началото.
Виж, слънцето изгрява към небето.
Тогава как така съм оживяла? ...