Раздели ме на две – "Новолунна". И - "Стара".
Част от мен забрави!
Другата –
да изгрява.
Разчупи, като хляб - мекото и кората.
Бреговете във мен отдели от водата.
Раздели ме на две! Да остана пак цяла –
след смъртта да живея.
А не "жива – умряла".
Да покажа и тъмна, и светла страна.
С две лица, както имат деня и нощта.
С това мое сърце, питам те – накъде? ...