Остарях безнадеждно, моя синя любов!
Постепенно душата ми стана на камък…
Но - за пред хората, а в същност - варовик, даже бигор
готов да погълне поредната чаша със ядове…
Остарях безнадеждно, моя бяла любов!
Тъгувах по теб милиони години…
Търсих те в сенките на един безгрижен живот,
прерових летата и пролетите, и зимите…
Остарях безнадеждно, моя луда любов!
Безответна, безпричинна, от самото зачеване…
Хвърлях се в глъбините ти - без да питам защо
и кога ще намериш миг нежност за мене?!... ...