Ще напиша стих за шоколада,
но ти накрая ще го отнесеш.
Бива ли Душата ми да страда,
за мене няма, а ти от кофичка ядеш?!
Пиша стих, а коремчето ми клада,
гори и стене: "Искам шоколад!"
нахална, луда проклетата наслада,
поражда във Душата непрестанен глад.
А ти облизваш сластно устни,
шоколад от очите ти струи,
крещят бедрата ти изкусни:
"Ела от шоколада си близни! "