Светят във синьо хиляди екрани
от хиляди примамващи витрини...
Поглъщат в себе си изгубените погледи
на хиляди изгубени души...
Незнаещи да гледат в себе си сърца
гледат в екраните на лъскави витрини...
А Коледа край яслите сама,
неразбрана и сиротна пак отмина...
Младенецът както Ирода преди
никой не търси, нито мъдри влъхви...
От сините запалени екрани
безумно веселата скръб полъхва...