Толкова време те чаках,
беше година ли,две!?
Молих вечер луната
при мен да те спре.

Срещнах те пак тъй случайно,
беше хладна нощта.
Ти ме прегърна познто,
сякаш всеки ден правиш това.

После в закачка детинска
без да искаш и на игра,
тази целувка красива
помня още притаила дъха!

Толкоз години след  нас
вече ни махаха тъжно,
днес ще настъпи и свидния час
твоя съпруга да бъда.

Ти се усмихваш пак тъй
както преди много години
галиш ме нежно,не се промени,
времето сякаш е спряло.

Плача от радост,има защо
толкова щастие имам.
Днес ще стана аз  госпожа,
а утре мама любима.