С цигара в устата

С кафето в ръката

Започвам нов куплет

Свързан с мойта мизерия

И моя гнет

Но стига с тея депресивни мелодрами

Защото и на плеба започна да му се гади

Нека веднъж възхваля щастието и красотата

Поради това че възбуждат в хората човещината

За мен щастието е книгата,цигарата и самотата

А красотата е в малките детайли

Аромата на кафе

Възбуждащо мойте сетива

Неща без който

Може и ден да не понеса

Колкото  и да искам света

Да е само мрак и самота

Трябва той да има и лъч светлина

Който смаже твойта криза

И твоя гнет

Изглежда за хората щастието се намира

В нечий красиви,дълбоки като пещери очи

И прекрасна усмивка сияеща

която да разбива стените

на техният собствен  мрачен свят

Заради тез неща

Да забравиш за всичко

Дали за пари,дали за слава

Да знаеш че някой те чака

Това е най-голямата отплата

И може би накрая ще умреш щастлив

Знаещ че нечий ден си озарил

И си го убедил че си струва да живее

Въпреки че и ти знаеш че това е бреме