Щастие
Днеска отново обикнах жена си.
Тя готвеше нещо във кухнята
и го посипваше със щастието,
което от сърцето й избухваше.
Есен бе навън, а в мене – пролет.
Приех оковите – и светло стана.
Разбрах, че няма обич без окови.
Има ли “Разпнù го!” – има и “Осанна!”
Стана вкусен вчерашният хляб.
Детето седна със нас да вечеря.
Разбрах, че сам ли съм – ще бъда слаб. ...