За миг съзрях те в мрака
и сигурна не бях дори
дали това е щастието, което чаках,
или нещо, от което ще боли?
Но тръгнах щастие да търся,
за миг дори не съжалих,
вървях и тичах без посока
и любовта случайно аз открих.
Сега си спомням със насмешка
как наивна съм изглеждала дори,
сляпо да се впусна в мрака,
любов да търся и да не боли.
Сега се радвам и обичам,
и обич получавам аз,
дано в живота всеки
намери обич като нас!
© Диана All rights reserved.
стихът е чудесен... поздрави