В усмивките лъчисти - на Зората
и в сладкия покой на малък град,
сред ролите в житейския Театър,
все търся – и от него чакам знак!
Аз питам и най-сините простори,
със малък сал отправил се натам,
досещам се - с Луната ще говоря,
щом грейне за вечерния ми блян!
Дочул съм, че го има в планината
там, сгушено е казват - сред гори,
че плисва се в Душата ти, когато,
глас вплели сте, поточето - и ти! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up