Jan 15, 2014, 9:54 PM

Щастие 

  Poetry » Humour
859 0 6

Щастие

 

Умре свинята ми щастливъ,

усмихнъта дури...

В муцункътъ с лемон и слива

и препечената кожичка блести!

 

А беше розофко мъниче,

подгъваше крачка...

Ама са уяде кут дубиче

И оформи се свиня!

 

И що ли таз елюзия изникна

у рошъвата ми глъва?

Че тъй мумиченце пониква,

а са уформя у жина!

 

И нема как да я заколиш

И нема празник те такоф...

С тува животно цел живот съ бориш

и немам слоф и немам слоф...

 

Ши зема тук ено да сипъ,

да са налюлям куту пор!

Че то животу съ разсипъ -

и е зор и мъка и е зор...

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??