Чувствата във мен напират в гърдите ми се борят тъга и щастие.. Щастието някак.. дъхът ми спира, а болката превръща го в нещастие.. Мислех си:"Щастлива може би ще бъда", но несигурността не даваше ми мира и оказа си поредната заблуда- да бъда щастлива нещо все ме спира. Точно мислех,че всичко е наред, че нищо вече не ми липсва.. Продължавах пътят си напред, но някак взе от всичко да ми писва! Писна ми в заблуда да живея, да ме лъжат във очите, за щастие да помисля дори и не смея.. защото всеки разбива ми мечтите. С какво тази болка си заслужих като бях вярна и да съм продължавам толкова усилия положих..... да си с мен не те задължавам! По-добре иди си!Въпреки,че те обичам! Не искам щастие фалшиво, искрената болка винаги ще педочитам! Не!Не искам щастието щом то е лъжливо!!!!
Да смятам,че си права,но до някаде...та не са ли хората,които ни заобикалят тези ,които ни карат да се чувстваме щастливи или обратното.Аз лично не си го обеснявам,защото не мога да си кажа: "От днес ще съм щастлива" и хоп всичко е решено,а в същото време да съм самотна!
Мерси за коментара,оценявам го!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Мерси за коментара,оценявам го!