Щастие на мрака

В бездна черна, със искрящи светлини,

където нощта е мъртва, а денят е бог,

безумие безкрайно и разяждащ тях разврат

обсебили до дъно хората във този свят.

Свобода безкрайна и воля безгранична

оставили на произвол морал и щастие човешко.

Но какъв морал във този свят, където

само дяволът е най-познат?

Любов, радост, разум, щастие и смелост,

изядени отдавна от чудовището на греха,

безогледни, празни, тихи и безлични

бродят рожбите на таз съдба.

А гняв, омраза, алчност и чревоугодност,

ненаситност и себичност коват законите във този свят.

Без цел, без мисъл, без желание, без свян,

лигав, грозен, черен гущер, смуче жадно живия нектар.

Страх и самота, когато мъртва е любовта,

страдание без край, което няма кой да знай.

Мъртъв е духът, мъртъв е дори в смъртта.

Нероден, в зародиш още, се жертва за храна.

Душите мъртви сами бродят и безумно стенат:

"Докога, докога! Докога е тази свобода?!”

А лигави и блатни, грозни, черни твари

грухтят и ядат, ядат ли, ядат...