Защо обсеби мойта същност?
Защо в живота ми влетя?
Усмивката от мен откъсна,
жигоса ме със самота...
Когато после се откривах,
когато търсех синева,
и за въздишка сили сбирах...
Не зная колко ме боля...
За скършен полет стара притча
прегръщам в трудни часове...
Отново щастие ще сричам -
това, на моето дете...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up