С мълчанието сприятелих се и загубих се
между глътките надежда и прегръдките зефир;
измежду залези и здрачове останах жива,
но завинаги прогнила в страхове от стар кашмир.
С изгнанието душата ми се срасна,
едва повярвах, че това все пак бях аз -
тъй протяжно отброявах - млада, страстна
бездомни мигове във всепоглъщащ мраз.
Не мога да те чувствам, разбери ме...
Болките в предишното не могат вече да мълчат.
Съдбата грешно е разчела твойто име...
Ръцете ми специално са изваяни за друг. ...