Разочарована от любовта,
хората намразих и света
вечно черен бе за мен,
ден след ден, ден след ден.
Изолирах се съвсем сама,
загубих вяра в любовта.
Сломена си стоях в нощта,
очакваща последната сълза.
Не беше ни една, ни две, ни три,
за миг животът ми се сри.
Във окови окована,
макар съвсем свободна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up