Щастлив, нахранен съм, облечен
и лошото при мен го няма!
Да, случва се да съм увлечен
по някоя красива дама,
но туй в реда е на нещата,
щом моята душа е млада,
за мен е Бог създал Земята
и райско кътче за награда!
Щастлив съм, Боже, всичко имам;
деца, снахи и внуци мили.
От дарите ти с шепи взимам
и радвам се, че имам сили!
Душата си с тъга не тровя,
със даровете ти живея,
във коша за трохи не ровя -
танцувам си, играя, пея!
Това що дава ми съдбата -
за ток, вода, храната стига,
подслаждам си дори душата,
със някоя и друга книга!
Приятели, Бог дал различни...
приемам ги каквито те са,
приятелките ми обични -
дори една е поетеса!
Светът красив е на Земята
и грях му, който го охули!
Приех да спазвам правилата...
и не градя въздушни кули!
22 ч., 22 ноември 2008
("Повеите на любовта" - първа книга)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.