От малка се возя в своя си лодка -

като мене е бяла с износени весла.

Не плувам в океана с другите хора,

в луксозни яхти място не деля.

Хич не ми пука, че сама си пътувам -

небето е синьо, океанът е мой.

Свободата с гърдите си вдишвам,

сама на себе си съм своят герой.

За сестри си имам вълните - 

бурни, луди, неспокойни са те...

Толкова много на мене приличат

и вечер пия с тях шардоне.

Лунна светлина ме обгръща

като ръцете на любимият мъж.

О, какво да ви кажа за него?

Бях го качила по пътя веднъж.

Но той ми открадна звездите,

вятър задуха лют и студен.

Та зад борда го бутнах, простете,

май не беше много за мен...

В океана на живота пътувам

със слънце в очите, красива, добра...

За мъжа недейте тъгува.

Щастлива съм, макар и сама...